Как да разберем дали водата е замърсена?

Водата може да изглежда напълно чиста и въпреки това да съдържа вещества, които не можем да видим. Обратното също е възможно – временна промяна в цвета или мътността невинаги означава сериозен проблем.

Как тогава да разберем кога има причина да обърнем внимание на качеството на водата?

Промяната във водата е първият сигнал

Ако използвате една и съща вода ежедневно, вероятно бързо ще забележите внезапна промяна.

Обърнете внимание при:

• необичаен вкус;
• нова или силна миризма;
• промяна в цвета;
• видима мътност;
• утайка или частици;
• мазен или необичаен слой върху повърхността.

Тези признаци не поставят „диагноза“ на водата, но могат да бъдат добра причина за допълнителна проверка.

Защо понякога водата става кафява?

Жълтеникавата, оранжевата или кафеникавата вода често се свързва с железни отлагания и утайки във водопроводната система.

Това може да се случи след:

• авария;
• спиране на водата;
• ремонт на водопровода;
• промяна на налягането;
• продължително неизползване на определена част от инсталацията.

Ако промяната е внезапна, проверете дали местното ВиК дружество е публикувало информация за ремонт или авария.

Какво означава мътната вода?

Причините могат да бъдат различни.

Понякога това, което изглежда като бяла мътност, всъщност представлява множество малки въздушни мехурчета.

Можете лесно да проверите това.

Напълнете прозрачна чаша и я оставете за кратко. Ако водата постепенно се избистря, започвайки от дъното нагоре, вероятно причината е въздух.

Ако обаче в чашата останат частици или утайка, причината може да е друга.

А ако водата мирише на хлор?

Лека миризма на хлор може да се усеща при централизирано водоснабдяване, тъй като дезинфекцията е важна част от поддържането на микробиологичната безопасност на водата.

По-силна или внезапно появила се миризма обаче е причина да проверите информацията от водоснабдителното дружество.

За домакинства, които основно искат да подобрят вкуса и миризмата на водата, често се използват филтри с активен въглен.

Можем ли да разпознаем всички замърсители?

Не.

Именно тук е основното ограничение на визуалната проверка.

Някои вещества нямат:

• цвят;
• миризма;
• вкус;
• видими частици.

Следователно чаша кристално бистра вода не е лабораторен тест за нейното качество.

Домашните тестове достатъчни ли са?

На пазара се предлагат различни тест ленти и измервателни уреди.

Те могат да бъдат полезни за ориентировъчна проверка на определени параметри като pH или твърдост.

TDS уредите например измерват електропроводимостта и дават ориентировъчна стойност за общото количество разтворени вещества.

Но висок TDS не означава автоматично „опасна вода“, както и нисък TDS сам по себе си не доказва, че водата е безопасна.

Уредът не може да Ви каже точно какви вещества са разтворени във водата.

Кога лабораторният анализ е най-доброто решение?

Ако имате конкретно съмнение за замърсяване, лабораторното изследване е най-надеждният начин да получите реална информация.

Това е особено важно при вода от:

• кладенец;
• сондаж;
• собствен извор;
• друг частен водоизточник.

При такива източници качеството може да се променя и не бива да се приема, че бистрата вода автоматично е подходяща за пиене.

Лабораторният анализ може да бъде насочен към конкретни физико-химични и микробиологични показатели според случая.

Какво да направим, ако подозираме проблем?

При внезапна промяна на водата първо проверете дали има официално съобщение за авария, ремонт или временно ограничение.

Ако проблемът е само в един кран, възможно е причината да е в локалната инсталация или смесителя.

Ако се наблюдава навсякъде в дома, причината може да е по-нагоре по системата.

При траен проблем или съмнение за конкретно замърсяване е разумно да се направи анализ.

Едва след като знаем какъв е проблемът, можем правилно да преценим и какъв тип филтрация е необходим.

Не избирайте филтър само по реклама

„Филтър за вода“ е широко понятие.

Механичният филтър, активният въглен, ултрафилтрацията и обратната осмоза работят по различен начин.

Затова добрият подход е:

вода → проблем → технология → конкретна система.

А не обратното.

Ако целта например е задържане на механични частици, няма логика автоматично да се избира най-сложната система на пазара.

Ако пък анализът покаже специфичен проблем, системата трябва да бъде подбрана именно спрямо него.